Тестове за наркотици – по слюнка или по урина, част 2

И тестовете по слюнка, и тестовете по урина могат да се използват в полеви условия за проверка на шофьори. Какви са позитивите на всеки от двата вида? Събрахме малко факти и предложения.

Подходящи ли са тестовете по урина?

В предходната статия разгледахме какво представлява слюнката и как се взима проба. Тук ще се фокусираме върху проверките с тестове по урина и на възможността пробите да бъдат манипулиране. Ще обърнем внимание и на практиките в различните държави.

Какво всъщност е урината?

Урината е, накратко, отпадъчна вода, която телата ни произвеждат. Бъбреците ни филтрират ненужни, водоразтворими отпадъчни продукти и чужди вещества и тялото ги изхвърля през уринарния тракт. В този смисъл може да се каже, че бъбреците са пречиствателната станция на човешкото тяло. Човек произвежда дневно от един до два литра урина, която се изхвърля средно 8 пъти дневно. Точното количество е различно при всеки и зависи от консумацията на течности, храненето, кръвното налягане и общото здравословно състояние на индивида.

Водата съставлява около 95% от урината. Останалите 5% са различни соли като калций, калий, вече ненужни или пък опасни за здравето метаболити. Урината би трябвало да е прозрачна с лек жълт оттенък.

Как наркотиците навлизат в урината?

Урината е основният изходен път на наркотичните вещества и продуктите от тяхната обработка. От момента, в който наркотичното вещество прояви ефекта си върху човека, в тялото започват химически процеси, които да го направят безвредно. Тялото има нужда от известно време, за да завърши процеса на детоксикация. Т.е. има известен период между момента на употребата на наркотици и появата им (или на техни остатъчни продукти) в урината.
Времето, през което тези вещества могат да бъдат засечени в урината, е по-дълго, отколкото при слюнка или кръв. Например, остатъците от активното вещество на марихуаната могат да бъдат открити в урината дълго след като кръвта и слюнката на тествания са се изчистили. Това означава, че дори да бъдат открити следи от марихуана в урината, човекът е възможно да се е „изчистил“ от последната употреба. Често се случва след полеви тест по урина за марихуана с позитивен резултат кръвният тест да покаже отрицателен резултат.

Контрол с тестове по урина

При процедурата по събиране на проба от урина, човек има право на поверителност. Това означава, че помещенията, в които се дават пробите, трябва да бъдат подсигурени срещу наблюдение. Разходите, съпровождащи процедурата по тестване, се покачват, а самата процедура отнема повече време. Което пък означава, че макар тестовете за урина да изглеждат по-бюджетен вариант, който същевременно адекватно замества другите видове тестване – това всъщност не е така.

Възможности за манипулиране

При липса на наблюдение отблизо при даване на проба от урина е възможно то да бъде манипулирано. Например, малки контейнери или торбички, съдържащи чиста урина (без наркотични или допинг вещества) могат да бъдат поръчани от интернет-сайтове като Amazon. Производителите им предлагат и специално бельо с джоб, в който да се скрие торбичката.

Хората, които злоупотребяват с наркотици използват различни начини за изчистване като белина, препарати за почистване на тоалетна или дори вода за уста, за да фалшифицират резултатите от теста. Най-простият начин за манипулация е разреждането на пробата с вода, за да се намали чисто физически концентрацията под прага на чувствителност на теста.[1]

По света

В последните години много държави заместват тестовете по урина с такива, които тестват проба от слюнка.

Австралия е пионер в използването на тестове по слюнка. През 2004 год.в австралийския щат Виктория е първият, който официално признава резултатите от този тип тестове. Така всеки шофьор може да бъде тестван навсякъде и по всяко време. Тестовете по слюнка се използват както в полеви условия на пътя, така и при потвърждението в лаборатория, като степента на съответствие е в порядъка на 96-99.5%.

Франция също използва този тип тестове за полеви проверки принцип от 2008год. От януари 2016год. съгласно френските закони тестовете по слюнка се смятат за средно ниво на проверка (т.е. потвърждение на първоначалните тестове). Френските полицаи за в бъдеще ще могат да тестват на произволен принцип всеки, вкл. когато човекът не е заподозрян. Проверката на слюнка е значително по-опростена, тъй като взимането на проба е лесно, бързо и неинвазивно.

Полицията в Белгия също използва тестове по слюнка от години. Отделни служители на реда успяват да засекат употреба на наркотици при 180 до 240 нарушители годишно. През 2009год. Белгия заменя тестовете по урина в полеви условия с такива по слюнка. Позитивните резултати след това се потвърждават от кръвен тест в 92% от случаите, което е с 9% повече, отколкото в периода на използване на тестове по урина. По-високото ниво на съответствие при кръвните тестове се дължи на факта, че концентрацията на наркотични вещества и метаболитите им в кръвта и в слюнката е много близка.[2]

Във Великобритания тестовете по слюнка са все по-често използвани, особено след промени в законодателството. Така само за декември 2015год. са хванати повече шофьори под въздействието на наркотици, отколкото за цялата 2014год.[3]

Тези държави вече са отговорили с ДА на въпроса „Слюнката ли е най-добрата опция при наркотестовете?“

[1] Dasgupta, American Journal of Clinical Pathology 2007;  128: 491-503

[2] Van der Linden et al., Forensic Science International 249 (2015),  148-155

[3] Press release by the National Police Chiefs’ Council in the UK, 27 Jan. 2016

Подобни публикации