Тестове за наркотици и видове дрога

Повечето хора, когато чуят за тестове за наркотици, правят асоциация с вземане на проба от урината. Истината е, че има разнообразни методи човек да бъде тестван дали и какъв вид наркотици е употребил. Какви точно тестери ще бъдат подходящи зависи от различни фактори.

Какво представляват тестерите за наркотици?

Най-общо може да се разделят на два вида – за персонална употреба (ползвани обикновено от родители) или за професионални нужди. Последните се ползват от институциите, отговарящи за сигурността, безопасността и реда. В България това са структурите на МВР – ДАНС, КАТ, ГДБОП, полиция и др. Освен тях обаче все по-често професионални организации и различни фирми ползват тестовете за наркотици за контрол на персонала.

Тестовете са незаменим помощник във фирмите, занимаващи се с транспорт и контрол  на транспорта –таксита, градски транспорт, превози на товари, авиодиспечери и др.  Всяко едно лечебно заведение (лаборатории, служби за пробация и др.) се нуждае от тестери за наркотици.

Професионалните тестери и анализатори могат да уловят наличието на забранени вещества бързо и при минимални количества на употреба Резултатите са готови след 3 до 8 мин след взетата проба, а точността е над 99%. Повечето тестери за наркотици успяват да уловят без проблем най-разпространените незаконни вещества – различни видове опиати (хероин), кокаин, канабис (марихуана), амфетамин, метамфетамин, екстази, както и някои медикаменти като бензодиазепин и кетамин.

Какви са разликите по вида проба?

Според пробата, която е необходима за изследването, тестовете за наркотици могат да бъдат по урина, слюнка, пот, кръв или коса. Тестването за наркотици се различава според това от къде се взима пробата и начина на изследване. Изборът зависи от спецификата за конкретния вид:

По урина – най-разпространеният вид тестове за наркотик. Много популярни,  на достъпна цена и с голям спектър при засичане на  различни наркотици. Необходим е контрол при даването на проба, тъй като е възможна е манипулация на пробата. Специфика на тези тестове е, че могат да дадат положителен резултат за много дълъг период назад във времето – от няколко дни до няколко седмици след взимане на наркотика. Това, освен цената, е причината те да са предпочитан продукт от родители, притесняващи се за децата си.

По слюнка или пот  – този вид тестери за наркотици се базират на изследването на проба от човешка слюнка или от потни жлези. Действието им се основава на имунологичен процес. Те са бърз и много удобен начини за проверка дали даден човек е под въздействието на наркотични вещества в момента, защото тестът дава положителен резултат само няколко часа след приема на наркотик. Това се получава заради много добрата корелация на концентрацията на наркотик в кръвта с концентрацията на същия в слюнката. Приема се, че при наличие на наркотик в слюнката, човекътв момента е под въздействие на наркотичното вещество и не е в състояние да управлява МПС, да борави с машини или да взима адекватни решения.

Наркотици, използвани дни или седмици назад, няма да бъдат уловени от тези тестове, тъй като действието отдавна им е отминало. Това е причината контролът на персонала или на водачи на МПС да се прави с тестове по слюнка, а не по урина, въпреки че уринните тестове са значително по-евтини.

За професионална употреба могат да бъдат използвани тестове за наркотици по слюнка DrugWipe®S, които засичат 5 вида от основните наркотични вещества + 2 вида медикаменти – кетамин или бензодиазепини. Тези тестове са много лесни за употреба, изключително точни са и дават бърз резултат.

Освен тях, могат да се използват и универсални тестове DrugWipe®А, с които освен по слюнка, може да се тества за наличието на дрога и по проба от кожа, например ръце или от челото и дори от различни повърхности, които са били в контакт с кожата – например компютърна мишка, клавиатура, волан на автомобила, дръжка на куфар, инструмент и др.

Тестовете за наркотици  на немската компания Securetec Detection Systemes A.G.  са №1 и улавят буквално молекули от дрогата – няколко нанограма канабис, амфетамин, метамфетамин, екстази, кокаин или хероин в пробата са достатъчни за да даде теста положителен резултат.

От коса – звучи странно, но – да! Изследва се проба от коса в специализирана клинична лаборатория с масспектрометричен метод.  В пробите от коса наркотикът може да бъде открит в продължение на половин година след приема. Затова този метод на тестване се ползва обикновено от работодатели, назначаващи нови служители, за които искат да са 100% сигурни, че не са докосвали наркотици близките 6 месеца.

Кръвни тестове–  използват проба от кръв, за да определят точно наличието на всякакви субстанции и вещества  в тялото. Разработени са много видове кръвни тестове, като най-разпространените са на базата на газова хроматография и масспектрометрия. Очевиден недостатък е трудността при взимане на проба, затова обикновено проба се взима в клинична лаборатория от обучен медицински персонал.

Резултатът от кръвен, тест издаден от акредитирана клинична лаборатория, е доказателство за наличие на наркотик и може да се използва в съдебно дело. Затова кръвен тест се прави обикновено след като има положителен резултат при тест по слюнка.

Време на престой в организма

Наркотикът изчезва първо от кръвта (след няколко часа), след това от слюнката (с малко забавяне от времевия диапазон на съдържанието в кръвта), задържа се с дни и седмици в урината, но най-дълго се задържа в косата, където може да бъдат открити следи след 6 месеца. От показаната графика може да придобиете визуална представа за концентрацията на наркотика (в случая канабис) според времето на престой в слюнка, пот и урина сравнено с кръв (червената крива, blood):

Detection window for Canabis BG

Най разпространените видове наркотици

Марихуана – най-разпространеният наркотик, особено в развитите държави. Води се „мек“ наркотик и в някои държави , като Холандия, няколко щата в САЩ и др. се разпространява легално. Отключването на зависимост към него е средно рисково и няма летален изход при предозиране.  Според изследвания, публикувани в британското медицинско списание Lancet, марихуаната заема 11-о място по вредност в списъка на вредни наркотични вещества. За разлика от класическите наркотици, при които с течение на времето дозата, необходима за постигане на един и същи ефект, расте, при марихуаната тя често намалява: пушач, свикнал на 2-3 цигари марихуана на ден, често след 6 до 12 месеца открива, че вече и една му е достатъчна за постигане на същия ефект.

Ефектът е в усилване текущото настроение, лека еуфория и изостряне на всички сетива. Променя себеоценката и усещанията за пространство и време, има успокояващо действие и помага срещу стреса. Позволява възприемането по различен начин на музика и други изкуства.

Марихуаната има значително негативно влияние върху краткосрочната памет. Употребяващите твърдят, че засилва въображението им и творческите способности, желанието за общуване, способността да откриват нови аспекти у познати неща, вниманието към детайлите и възможностите за намиране на асоциации и взаимовръзки. Същевременно пречи на концентрацията, боравенето с числа, ученето, чувство за време и фината координация на движенията. При по-високи дози може да доведе до състояние на параноя. При неопитните потребители могат да се наблюдава тревожност, евентуално прерастваща в пристъп на паническо разстройство, съпроводено от сърцебиене, задушаване, гадене, повръщане и колапс. Предполага се, че тези явления до голяма степен са резултат по-скоро на страха от наказание, съществуващо в страните, където употребата на марихуана се преследва от закона.

У хора с проблеми със сърдечно-съдовата система марихуаната може да предизвика аритмия и повишаване или понижаване на кръвното налягане. При мъжете се наблюдава временно понижение на нивото на полови хормони и броя на сперматозоидите. Понякога създава проблеми при оплодителните способности.

Поради нарушаването на фината координация на движенията и на усещанията за пространство и време, употребата на марихуана е принципно несъвместима с шофирането и управлението на потенциално опасни машини.

Голяма част от пристрастените имат проблеми и с употребата на други препарати и/или вещества.

Някои употребяващи оценяват като особено вреден навика марихуаната да се пуши, който асоциативно води до употреба на тютюн и съответно създаване на зависимост към никотин и излага пушещия на повишен риск от белодробни заболявания.

Обикновено рязкото спиране на употребата на марихуана предизвиква леко безпокойство, безразличие, нарушен сън и други симптоми.

Амфетамини  – произвеждат се по синтетичен начин и са сравнително достъпни като цена. По-широката употреба започва от 19 в., като по това време медиците го употребявали  като лек срещу депресия, астма и дори ги предписвали при затлъстяване. Във време на войни амфетамин се е използвал като стимулант за подобряване на моралното и психическото състояние на личния състав при екстремни ситуации, които са свързани с продължителни натоварвания.

Амфетаминът и неговите производни се използват за потискане на умората при продължителен престой и висока активност в барове, дискотеки и други подобни увеселителни места. Много хора го използват за “ободряване” след приемане на алкохолни напитки и други психоактивни вещества, тъй като стимулира централната нервна система, създавайки усещане за бодрост, сила и лекота, дори и при хора в състояние на силно физическо изтощение. Твърди се, че малки дози не вредят на мозъчните клетки, но амфетаминът в по-големи концентрации оказва сериозни последствия в човешкия организъм. Основният проблем е че към амфетамина и неговите производни бързо се развива голям терапевтичен толеранс (увеличаване на дозата в търсене на усещане, подобно на „първия път“). Това често става причина за предозиране и отравяне с тях, тъй като пристрастеният иска бързо да усети тяхното въздействие, но не може да определи точно необходимата му доза. Възникналото чувство за бодрост, сила и лекота води до буйно, понякога и агресивно поведение. Често възникват последващи отравяния с други психоактивни вещества, защото амфетамините потискат типичните усещания, свързани с техния прием. Така пострадалият не може да прецени какви количества поема.

Освен умората, амфетамините неутрализират усещанията за жажда, глад, горещина, студ, задух и други. Употребата на амфетамини в пренаселени и задимени места може да доведе до смърт вследствие на задушаване, дехидратация или физическо изтощение.

Амфетамините не създават физическа зависимост (вероятността за пристрастяване към него е средна), но за сметка на това наред с кокаина, екстазито и другите стимуланти създават изключително силна психическа зависимост, която е много трудно да се преодолее.

Метамфетамин (кристал мет) е от същата група наркотици, но е доста по-опасен в сравнение с амфетите. Това дрогата на най-бедните. Кристалният прах, наречен още лед, се смърка, пие, пуши или се вкарва интравенозно в организма. Субстанцията се асоциира и с повишаване на либидото, въпреки че няма доказан медицински ефект както виаграта. Има психоактивно въздействие върху организма, поддържа тялото бодро за дълго, но в същото време забавя обичайните телесни функции. Зависимите не могат да заспят, ако прекъснат употребата му, дори когато са уморени. Те не могат и да се концентрират. Дългогодишната употреба на кристал мет води до сериозни органични и мозъчни увреждания с ужасяващи здравословни последици като опадане на зъбите, отслабване и преждевременно състаряване на организма.

Има висок риск от смъртен изход при предозиране, но по-лошото е, че е с много висока вероятност за пристрастяване, в пъти по-рисково от амфетамин и канабис.

Екстази е другият популярен наркотик от същата група. Неговият главен ефект е всеобщо усещане за отвореност, емпатия, енергия и усещане за благополучие. Осезанието е подобрено, което прави по-приятен физическия контакт с други, но противно на митовете, то само по себе си няма свойства на афродизиак.

Дехидратация е основен риск сред повечето потребители, които са физически активни, тъй като дрогата би могла да маскира нормалното усещане за изтощение и жажда. Но най-голямата опасност, която се крие зад екстази, е фактът, че други, по-опасни субстанции често се смесват с него или директно се продават за екстази. Дългосрочните ефекти от употребата му увеличава рисковете от депресия, поради намалените нива на серотонина вследствие на изчерпаните му запаси в организма.

Кокаин – кокаинът е с висок потенциал за психическа зависимост, но не е толкова масов, заради високата си цена (това е “наркотикът на богатите”). При обработка и добавяне на сода за хляб се получава по-евтиният, но по-опасен опиум крек. Коката води до изостряне на сетивата, приповдигнатост, не позволява човек да огладнее и го държи в кондиция. Често се ползва в комбинация с алкохол, като тушира негативния ефект на алкохола. За съжаление ползващият го плаща висока цена. Редовното смъркане може да доведе до загуба на обоняние, кървене от носа, затруднения в гълтането, възпаление на носната преграда с последваща перфорация и деформация.

Приемането на свръхдоза кокаин води до разширение на зениците, ускорение на пулса, повишаване на кръвното налягане, задръжка на урина, мускулни спазми, кожни обриви. Повишеното кръвно налягане при високи дози или при използването на крек може да доведе до мозъчен инсулт. В психичен план доминира налудността: субектът описва слухово „звънене“ и изпитва чувство, че под кожата му пълзят насекоми. Смърт може да настъпи от сърдечно-съдова и белодробна недостатъчност.

Хероин – произвежда се от морфин, главна съставка на суровия опиум. Морфинът е достъпен в аптеките, но само с рецепта.

Хероинът е силно пристрастяващ и има най-жестоките абстинентни симптоми от всички наркотици. Дрогираният с хероин получава пристъп на удоволствие, физическо отпускане и общ болкоуспокояващ ефект. Хероинът е депресант, атакуващ централната нервна система. Той предизвиква прилив на ендорфини, които имат сходна структура със синтетичните опиати. При инжектирането (и почти толкова бързо при пушенето) интоксикираният незабавно бива обливан от вълна на силно удоволствие, понякога сравнявана със сексуален оргазъм, която постепенно затихва и преминава в приятно отпускане, сънливост, чувство за защитеност и топлина, в което няма място за страхове и тревоги. Често обаче се изпада в състояние на ступор вследствие от свръхдоза. Човекът привиква към хероина, защото му харесва начинът, по който той го кара да се самоосъзнава.

Отказването от наркотика първоначално не е свързано толкова с присъщите му качества, колкото с мисълта на потребителя, че отново ще трябва да се изправи срещу реалността. Друг проблем, свързан с хероина, е бързото увеличаване на толерантността, което води до увеличаване на дозата в търсене на усещане, подобно на „първия път“. Репутацията на хероина като наркотик-убиец съществува по много причини, като най-значимо е отношението между ефективната доза (тази, която предизвиква субективния ефект) и смъртоносната доза. Периодът, през който употребяващият може да се наслади на удоволствието, е сравнително кратък. За да поддържа това приятното усещане, организмът започва да се нуждае от все по-големи дози, което в много случаи довежда до свръхдозиране, наркотично отравяне, а и до смърт.

Приспивателни След прием на амфетамин, зависимите търсят да приемат лекарства, съдържащи флунитразепам или рохипнол. Това приспивателно има успокояващ ефект и дава временно спокойствие на наркоманите. Лошото в случая е, че и той действа психотропно и също води до пристрастяване. И много често в комбинация с алкохол и наркотици се превръща в смъртоносен коктейл. Ако пък оцелее, човек не си спомня нищо след приема. Рохипнол се ползва като заместител на хероина.

Алкохол и никотин – въпреки, че не влизат в категорията наркотици, те също са вид “мек” наркотик, тъй като водят до зависимост. В най-тежките случаи, употребата им води до смърт или тежки и нелечими болести. А поради масовата разрешена употреба – реално това са и най-масовите убийци.

Необходимо е да бъде отбелязано, че не всички наркотици са забранени. Някои от тях могат да бъдат купени в бакалията (алкохол и цигари), а други могат да бъдат намерени в аптеките. Последните не могат да се купят без лекарско предписание, друг е въпросът дали е достатъчно строг контролът над работата на аптеките и достъпът до такива вещества.

Подобни публикации

Please add some widgets here!