Колко време след употреба на дрога полевите тестове за наркотици на Пътната полиция дават положителен резултат? Това е актуален въпрос още от въвеждането на тези проверки по пътищата. Въпросът се свежда до избора между свободата на шофьорите да правят каквото искат и отговорността с тези действия да не нарушат правата на другите, като правото им на живот.
Наркотиците са масово употребявани от правоспособни водачи, особено от възрастовата група под 35 години. Главното притеснение на употребяващите е да не бъдат заловени, а не че могат да убият някого на пътя. Причината е недостатъчната информираност за времето на детекция на полевите тестове и недооценяване на ефектите от употреба на наркотици върху способността за адекватно поведение на пътя (последното е пряко следствие от ефектите им). За първата част на проблема известна заслуга имат и някои служители на полицията. Те, поради неинформираност или по други причини, артикулират с нереално дълги времена за детекция, от порядъка на седмици. Това за съжаление може да нанесе повече вреди, отколкото да има превантивен ефект. Това е така, тъй като води до подозрение в корупция, срив в доверието към полицията и обезсмисля до голяма степен проверките.
Второ, по-притеснително, е, че употребяващите наркотици недооценяват ефектите им. Често погрешно се самооценяват, смятайки, че само един-два часа след отшумяване на ефектите от надрусване са напълно достатъчни, за да могат безопасно да шофират. Това в повечето случаи също не е вярно.
Във всички държави от ЕС има ясно отчетена статистика в посока на увеличена честота на шофиране след употреба на дрога. Положението в България не се различава съществено. Разлика спрямо държавите от Западна Европа може да се наблюдава единствено във видовете дрога, които се употребяват масово у нас.
История на проверките в България
До 2015 г. те са съвсем редки, поради недостатъчната техническа обезпеченост на МВР с тестове. През 2016 г. Пътна Полиция закупува 8000 бр. от полеви тестове за наркотици DrugCheck3000 и проверките стават по-чести.
През 2019 г. МВР увеличава броя закупени тестове и съответно направените проверки.
2020 – по-строги наказания
Политическият елит реагира реактивно, като това не е само български феномен. Катастрофата при която загина Милен Цветков, бе повод за поредната законодателна инициатива, довела до драстично увеличаване на наказанията, включително спиране от движение на превозното средство до 5 години. Предвидени са и други мерки, като задължително лечение на заловените нарушители в психиатрични отделения към затворите.
2022 – масово тестване, включително и на полицаите
След катастрофата при хотел Хемус в София при която загинаха 2 невинни момичета бе повод да се увеличи увеличи още повече тестването, а след залавяне на няколко полицаи управляващи автомобили с дрога запона масово тестване и на самите полицаи. Това естествено доведе до тяхното недоволство изразяващо се в и упрекване че тестовете дават много фалшиви резултати. В резултат МВР изключи по-ненадежните DrugCheck3000 от проверките, като остави тестването да се извършва с по-надежните DrugTest5000.
2023 – ново затягане на мерките
През лятото, до някъде по невнимание от депутати в парламента, нови промени въведени в Наказателния Кодекс доведоха до ново увеличение на наказанията, най-важното от което е отнемането на автомобила на нарушителите.
При такива сериозни промени в наказанията, въпросът за времето на детекция на наркотиците в организма стана изключително важен. Нека да обърнем внимание на законодателството. До 2018 г. то е с много пропуски и противоречия, които дават голяма свобода на тълкуване и интерпретации. Значителни изменения са направени от предишното Народно събрание, като най-важната е въвеждането на „нулева толерантност“ към шофирането с дрога. Терминологията „под въздействие“ се сменя със „след употреба на наркотични вещества”. България не е единствената държава, която преминава към нулевата толерантност при шофиране след употреба на наркотици. Друг е въпросът дали това променя ситуацията. Наказанията стават по-сериозни, но от тях засега не се забелязва съществена промяна в поведението на пътя.
Проблемът е в многото възможности за заобикаляне на наказанията, ползване – ако може човек да си позволи – на добри адвокати или ако има “дебели връзки”. Това е проблемна практика в България, тъй като дава силни сигнали за безнаказаност. Докато това не се промени, нито по-честите проверки на пътя, нито увеличените наказания ще променят съществено ситуацията към по-добро. По-вероятно е всичко да остане в графата „всяко чудо за три дни“, като само цената за откупуване ще се увеличи.
Нулева толерантност
Това означава, че изобщо откриването на следи от наркотични вещества в организма на шофьора е от значение, а не количеството им. Следите от наркотик могат да се открият в различни части на организма. Най-лесни за тестване са урината и слюнката, но също така кръвта и др., като прозорецът на детекция е различен за всяка биологична проба и наркотик. Практиката за проверки на шофьори в световен мащаб е да се тества по проба от слюнка. Тя дава ясен сигнал, че дрогата е била употребена сравнително скоро, без значение дали ефектът от надрусване е минал. В това има определена физиологическа логика. Дори ефектът от надрусване да е по-краткотраен, след това обикновено има вторични негативни ефекти, влияещи на реакциите при шофиране.
Физиологията на изхвърляне на наркотиците от тялото
След употреба, наркотикът постъпва в кръвообращението, от където навлиза в мозъка, за да окаже своето психотропно въздействие. Тялото веднага започва разграждането на наркотичните вещества до техните метаболити, които се изхвърлят през отделителната система. Този процес отнема различно време за всяко вещество, обикновено от няколко десетки минути до няколко десетки часа. През този период наркотиците могат да се открият в кръвта, а повечето от тях лесно преминават клетъчната мембрана на слюнчените жлези и оттам проникват в слюнката.
Слюнката, от своя страна, съдържа ензими, които също разграждат бързо наркотика, затова след изчерпването им в кръвта, те изчезват, с малко закъснение, и от слюнката. Това е причината концентрацията на наркотика в кръвта и в слюнката да имат почти идентични криви на спад.
В България Пътна полиция използва слюнчени полеви тестове за проверка на шофьори. Не се ползват тестове за урина, пот, коса или др., тъй като прозорецът им на детекция съществено се различава от този в кръвта. Фактически тестването на шофьори за наркотици по урина е отхвърлено почти в целия свят, тъй като имат много висок коефициент на фалшиви позитивни тестове.
Фалшив позитивен тест
Важно е да се отбележи, че полевите тестове дават индикативен резултат, затова след положителен тест следва даване на проба от кръв или слюнка за анализ с GS-MS газ-хроматографски (или друг подобен) метод. Фалшив позитивен тест е този, който не е бил потвърден с такъв анализ. Резултатите на GS-MS анализа имат реална доказателствена сила в съда. Практиката в повечето държави е потвърждаващият тест да се прави с кръвен тест. Някои напреднали държави въвеждат и потвърждаване със слюнчена проба, тъй като тя има редица предимства, сред които е почти 100% потвърждаване на полевите тестове. В България към момента потвърждаването се прави по проба от кръв.
Чувствителност на полевите тестове
Процесът по детекция може буквално да се опише като „хващане“ – молекулите на наркотичното вещество се захващат от специално синтезирани за всеки наркотик протеини в т.н. биосензори.
Една от най-важните характеристики на полевите тестове за наркотици е чувствителността им. Тя се измерва в нанограм на милилитър и дава минималното количество наркотично вещество, което тестът може да хване, за да даде положителен резултат.
Чувствителността на теста определя времето (прозореца) на детекция за даден наркотик. Колкото по-чувствителен е, толкова малко е това число и толкова по-дълго във времето хваща. Концентрацията на наркотичното вещество в слюнката зависи от много индивидуални фактори като вида на дрогата, телесното тегло, скоростта на метаболизъм на организма, комбинацията с други наркотици и алкохол, приема на течности, храна и др. Това води до относително широки граници на прозореца на детекция – при едни може да е по-малък, при други по-дълъг. За ползваните в момента от Пътна полиция полеви тестове, типичните времена за детекция са:
- THC – Марихуана, Канабис, Хашиш: 10 часа;
- Амфетамин, Метамфетамин, Екстази: 60 часа;
- Кокаин, Крек (и производни): 20 часа;
- Опиати – Хероин, Морфин, Кодеин: 50 часа;
- Бензодиазепин (и производни): 40 часа
Дадените времена са усреднени, индивидуално могат да бъдат както по-къси, така и по-дълги. При всяко положение слюнчен тест ще засече наркотици след 5-6 часа, както и със сигурност няма да ги хване седмица по-късно.
Най-простото и логично решение е въздържане от шофиране след употреба на дрога.
Може ли да бъде измамен полевият тест за наркотици?
По света и в частност в България има направени множество опити за откриване как да се измами полевият тест. За нашите ширини това за съжаление е типично поведение, дължащо се на комбинация на народопсихология, липса на компетентност и чувството за безнаказаност от многобройните примери във всекидневието ни. Истината е, че повечето методи нямат никакъв ефект, а при тези, които имат, е краткотраен и то само за някои наркотични вещества.
Опитите да се измами полевият тест водят до два съществени риска. Първият проблем е, че някои от ефективните „трикове“ създават сериозен риск за здравето (и живота) на тези, които ги ползват. В крайна сметка това е техен избор, всеки индивидуално решава кое е по-добре – да изтърпи наказанието при залавяне с дрога или да рискува да остане инвалид до живот.
Вторият, по-сериозен проблем е придобиване на фалшиво чувство за сигурност, което води до увеличен риск от причиняване на тежки последици не само на шофьорите, на техните близки, които те возят, но най-вече на други участници в движението, нямащи никаква вина.
По-строги наказания от 2020 г.
Тази практика се потъврди през 2022 г. след убийството на пътя на 2 невинни момичета от Семерждиев на кръстовището при хотел Хемус в София. Тестването се увеличи, а в допълнение, след залавяне на няколко полицаи управляващи автомобили с дрога се въведе масово тестване и на самите полицаи, довело до недоволство от тяхна страна и упрекване че тестовете дават много фалшиви резултати.
Най-сериозното затягане на мерките стана през лятото на 2023 г.
При такива сериозни промени в наказанията, въпросът за времето на детекция е важен. Нека да обърнем внимание на законодателството. До 2018 г. то е с много пропуски и противоречия, които дават голяма свобода на тълкуване и интерпретации. Значителни изменения са направени от предишното Народно събрание, като най-важната е въвеждането на „нулева толерантност“ към шофирането с дрога. Терминологията „под въздействие“ се сменя със „след употреба на наркотични вещества”. България не е единствената държава, която преминава към нулевата толерантност при шофиране след употреба на наркотици. Друг е въпросът дали това променя ситуацията. Наказанията стават по-сериозни, но от тях засега не се забелязва съществена промяна в поведението на пътя.
Проблемът е в многото възможности за заобикаляне на наказанията, ползване – ако може човек да си позволи – на добри адвокати или ако има “дебели връзки”. Това е проблемна практика в България, тъй като дава силни сигнали за безнаказаност. Докато това не се промени, нито по-честите проверки на пътя, нито увеличените наказания ще променят съществено ситуацията към по-добро. По-вероятно е всичко да остане в графата „всяко чудо за три дни“, като само цената за откупуване ще се увеличи.
Нулева толерантност
Това означава, че изобщо откриването на следи от наркотични вещества в организма на шофьора е от значение, а не количеството им. Следите от наркотик могат да се открият в различни части на организма. Най-лесни за тестване са урината и слюнката, но също така кръвта и др., като прозорецът на детекция е различен за всяка биологична проба и наркотик. Практиката за проверки на шофьори в световен мащаб е да се тества по проба от слюнка. Тя дава ясен сигнал, че дрогата е била употребена сравнително скоро, без значение дали ефектът от надрусване е минал. В това има определена физиологическа логика. Дори ефектът от надрусване да е по-краткотраен, след това обикновено има вторични негативни ефекти, влияещи на реакциите при шофиране.
Физиологията на изхвърляне на наркотиците от тялото
След употреба, наркотикът постъпва в кръвообращението, от където навлиза в мозъка, за да окаже своето психотропно въздействие. Тялото веднага започва разграждането на наркотичните вещества до техните метаболити, които се изхвърлят през отделителната система. Този процес отнема различно време за всяко вещество, обикновено от няколко десетки минути до няколко десетки часа. През този период наркотиците могат да се открият в кръвта, а повечето от тях лесно преминават клетъчната мембрана на слюнчените жлези и оттам проникват в слюнката.
Слюнката, от своя страна, съдържа ензими, които също разграждат бързо наркотика, затова след изчерпването им в кръвта, те изчезват, с малко закъснение, и от слюнката. Това е причината концентрацията на наркотика в кръвта и в слюнката да имат почти идентични криви на спад.
В България Пътна полиция използва слюнчени полеви тестове за проверка на шофьори. Не се ползват тестове за урина, пот, коса или др., тъй като прозорецът им на детекция съществено се различава от този в кръвта. Фактически тестването на шофьори за наркотици по урина е отхвърлено почти в целия свят, тъй като имат много висок коефициент на фалшиви позитивни тестове.
Фалшив позитивен тест
Важно е да се отбележи, че полевите тестове дават индикативен резултат, затова след положителен тест следва даване на проба от кръв или слюнка за анализ с GS-MS газ-хроматографски (или друг подобен) метод. Фалшив позитивен тест е този, който не е бил потвърден с такъв анализ. Резултатите на GS-MS анализа имат реална доказателствена сила в съда. Практиката в повечето държави е потвърждаващият тест да се прави с кръвен тест. Някои напреднали държави въвеждат и потвърждаване със слюнчена проба, тъй като тя има редица предимства, сред които е почти 100% потвърждаване на полевите тестове. В България към момента потвърждаването се прави по проба от кръв.
Чувствителност на полевите тестове
Процесът по детекция може буквално да се опише като „хващане“ – молекулите на наркотичното вещество се захващат от специално синтезирани за всеки наркотик протеини в т.н. биосензори.
Една от най-важните характеристики на полевите тестове за наркотици е чувствителността им. Тя се измерва в нанограм на милилитър и дава минималното количество наркотично вещество, което тестът може да хване, за да даде положителен резултат.
Чувствителността на теста определя времето (прозореца) на детекция за даден наркотик. Колкото по-чувствителен е, толкова малко е това число и толкова по-дълго във времето хваща. Концентрацията на наркотичното вещество в слюнката зависи от много индивидуални фактори като вида на дрогата, телесното тегло, скоростта на метаболизъм на организма, комбинацията с други наркотици и алкохол, приема на течности, храна и др. Това води до относително широки граници на прозореца на детекция – при едни може да е по-малък, при други по-дълъг. За ползваните в момента от Пътна полиция полеви тестове, типичните времена за детекция са:
- THC – Марихуана, Канабис, Хашиш: 10 часа;
- Амфетамин, Метамфетамин, Екстази: 60 часа;
- Кокаин, Крек (и производни): 20 часа;
- Опиати – Хероин, Морфин, Кодеин: 50 часа;
- Бензодиазепин (и производни): 40 часа
Дадените времена са усреднени, индивидуално могат да бъдат както по-къси, така и по-дълги. При всяко положение слюнчен тест ще засече наркотици след 5-6 часа, както и със сигурност няма да ги хване седмица по-късно.
Най-простото и логично решение е въздържане от шофиране след употреба на дрога.
Може ли да бъде измамен полевият тест за наркотици?
По света и в частност в България има направени множество опити за откриване как да се измами полевият тест. За нашите ширини това за съжаление е типично поведение, дължащо се на комбинация на народопсихология, липса на компетентност и чувството за безнаказаност от многобройните примери във всекидневието ни. Истината е, че повечето методи нямат никакъв ефект, а при тези, които имат, е краткотраен и то само за някои наркотични вещества.
Опитите да се измами полевият тест водят до два съществени риска. Първият проблем е, че някои от ефективните „трикове“ създават сериозен риск за здравето (и живота) на тези, които ги ползват. В крайна сметка това е техен избор, всеки индивидуално решава кое е по-добре – да изтърпи наказанието при залавяне с дрога или да рискува да остане инвалид до живот.
Вторият, по-сериозен проблем е придобиване на фалшиво чувство за сигурност, което води до увеличен риск от причиняване на тежки последици не само на шофьорите, на техните близки, които те возят, но най-вече на други участници в движението, нямащи никаква вина.
