Не всички опасни наркотици са забранени и не всички забранени дроги са по-опасни от разрешените. Как всъщност стоят нещата с ефекта на различните наркотици върху здравето на хората?
Амфетамин и метамфетамин (кристал мет)
Произведените по синтетичен път амфетамин и метамфетамин – известен като кристал мет – съществуват още от края на 19 век. Използвани са в медицината до 70-те години на миналия век – амфетаминът е предписван като антидепресант, като средство за потискане на апетита и при лечението на астма. Използван е като стимулант и от войниците. Амфетаминът и днес намира приложение в борбата срещу разстройствата на вниманието и хиперактивността. Малките дози не вредят на човешките мозъчни клетки.
Този наркотик е много популярен на техно сцената и се смята – неоснователно! – че има положителен ефект върху либидото, подобно на виаграта. Води до безсъние, тремор, сърцебиене, може да предизвика и инфаркт. Вероятността да се развие зависимост към него е средно висока. При продължителна употреба или предозиране влияе токсично – вреди на органите, на мускулатурата и на бъбреците. Освен това синтетичният наркотик може да причини халюцинации, депресии, психози и дори кома.
Кристал мет – метамфетамин – е по-опасен от обикновения амфетамин. Той води по-бързо до психическа зависимост и взимащите го изпитват нужда от все по-големи дози. С течение на времето все по-интензивно отслабват, лигавицата на устата и носа им се разлагат, зъбите им започват да падат.
Препаратът флунитразепам, известен и като рохипнол, има точно обратния на амфетамина и метамфетамина ефект. Затова някои от наркозависимите го използват, за да се успокоят след възбудата, постигната чрез амфетамина. В повечето случаи този препарат се предписва като приспивателно. А при комбинирането му с алкохол или обезболяващи наркотици се получава смъртоносен коктейл. Тези, които са приемали такъв вид смеси, след това не могат да си спомнят нищо.
Наркоманите прибягват до флунитразепама като заместител на хероина. Той може да породи зависимост само в рамките на две седмици. При това съвсем не винаги има успокояващо влияние – може да предизвика възбуда, кошмари и халюцинации.
Хероинът се произвежда от морфин, основната съставка на суровия опиум, който принципно е допустим за предписване като приспивателно. Но може да се прилага само при особено силни болки – например в палиативната медицина или за намаляване на страданията при инфаркт. За разлика от морфина, хероинът влияе както успокояващо, така и възбуждащо. Освен другото, вреди на нормалния сън.
Предозирането на всяка от тези две дроги може да доведе до нарушения в дишането и дори до неговото спиране. Опасността е особено висока при зависимите, които употребяват хероин в комбинация с алкохол или приспивателни.
Хероинът обаче не е непременно най-опасният наркотик. При проведени в Бон изследвания на трайно зависими от тази дрога са били направени сравнения със състоянието на група, получавала ,вместо хероин, метадон. Резултатите показали, че здравословното и социалното състояние на употребявалите хероин пациенти се подобрило в сравнение с тези, които получавали метадон. Така хероинът е допуснат за приложение като медикамент в Германия.
Кокаинът е екстрактът на коката. След като премине лабораторна обработка, от него се получава крек. Кокаинът води до еуфория, премахва чувството на глад или умора. Но който го ползва, плаща висока цена: ускорен пулс, стеснени кръвоносни съдове, високо кръвно налягане и опасност от инфаркт.
Нарушеното чувство за глад и жажда, както и хиперактивността могат да доведат до туберкулоза. При продължителна употреба се появяват параноидни халюцинации и психози, които могат да се окажат и нелечими. При пушене кокаинът разрушава устната лигавица, а при смъркане – хрущяла на носа.
При крека заплахите за човека са много по-големи, тъй като този наркотик има много по-силен ефект от кокаина. Освен това има най-високия потенциал на зависимост, по-висок от този на хероина, никотина и алкохола.
Диетиламидът на лизергиновата киселина, известен като LSD, е синтетичен наркотик, който изостря сетивата и възприемането на околния свят. През 60-те и 70-те години LSD е най-популярната дрога сред хипитата.
Този наркотик има много силно въздействие и може да доведе до нелечими психози, но опасността от смъртоносно отравяне е по-ниска, отколкото при алкохола и никотина.
Рисковете при LSD са най-вече от настъпването на инциденти след приемането на LSD, тъй като консумиралият не може да направи вярна преценка на обкръжението си и покрай халюцинациите или психотичното разстройство може да предприеме ирационални действия: мислейки, че може да лети, например, потребителят на LSD може и да се хвърли през прозореца.
Алкохол и никотин
Алкохолът има висок потенциал на зависимост – повече, отколкото марихуаната, LSD, много приспивателни, амфетамин или екстази. Още по-голяма е зависимостта, която може да се развие от тютюнопушенето. Само кокаинът, крекът и хероинът имат по-високи показатели. Но за разлика от нелегалните наркотици, алкохолът се радва на висока популярност по света, с изключение на ислямските държави. Хората пият вино още от античността. И пушенето минава за част от добрия тон до 80-те години.
Щом обаче някой човек развие зависимост към алкохола, проблемите стават много сериозни. С времето алкохолът разрушава вътрешните органи – черния дроб, панкреаса, мускулатурата, развиват се проблеми с обмяната на веществата. Освен това драстично увеличава опасността от сърдечни заболявания и риска от рак на хранопровода и храносмилателния тракт.
Само в Германия годишно 74 000 души умират вследствие на злоупотребата с алкохол. А тютюнопушенето води до смъртта на между 100 000 и 120 000. В Русия и Полша статистиката е още по-страшна! Така че тютюнът и алкохолът се оказват най-опасните наркотици.
Законодателите в много държави обсъждат дали да не допуснат приложението на марихуаната за медицински цели – например за възбуждане на апетита, при заболявания от СПИН или рак. Съдържащото се в канабиса вещество тетрахидроканабинол влияе успокояващо и упойващо. При консумацията на обичайните количества хашиш или марихуана е практически невъзможно да се приеме смъртоносна доза, за разлика от изкуствения канабис, който е много по-опасен и при предозиране е възможен летален изход.
А влиянието на тетрахидроканабинола е такова, че изостря сетивата – особено при слушането на музика, вкусовите усещания и чувството за време. Типично съпътстващо консумацията състояние е острият глад за сладко, солено и кисело.
При продължителна употреба може обаче да се стигне до намаляване на способностите за мислене и учене – най-вероятно чрез изменения в оросяването на мозъка. Особено опасни са приеманите при пушене отровни вещества, които могат да предизвикат рак. Опасностите вероятно са дори по-големи, отколкото при тютюнопушенето, тъй като при изгарянето на смолата в хашиша се отделят и други вредни вещества.
