Опиоиди са група вещества с обезболяващ и успокояващ ефект, които намират широко приложение в съвременната медицина. Събирателното им название идва от опиум – веществото, добивано от опиумния мак. В продължение на хилядолетия опиумът се използва за облекчаване на болката, лечение на различни болести и повлияване върху човешката психика. Ефектът на опиоидите се постига чрез потискане на централната нервна система – забавят се жизнените функции и се притъпява усещането за болка. Опиумът и веществата, които се извличат от него (кодеин, морфин, хероин и тебаин) освен притъпяване на болката, предизвикват и еуфория което води до злоупотреба и пристрастяване.
Видове
Опиоидите могат да бъдат както с естествен произход, така и синтетични. Морфинът е естествен опиоид, докато хероинът е полусинтетичен (извлича се от морфина). Метадонът е синтетичен опиоид.
В човешкото тяло се синтезират естествени опиоиди – невротрансмитери, които спомагат за регулиране на болката – ендорфин, ендоморфин, енкефалин.
Употреба
Лекарствата се приемат единствено при лекарско предписание и ясна схема на прием, за ограничен период от време. Опиоидите крият висок риск от злоупотреба и пристрастяване. Ефектът им на потискане на жизнените функции може да има фатален изход при нерегламентиран прием.
В медицината намират приложение при потискане на остра и хронична болка, анестезия, при лечение на кашлица и диария, в заместващи терапии за лечение на опиоидна зависимост, както и за облекчаване на пристъпи на задух при различни заболявания като рак.
В САЩ се използват при изпълняване на смъртно наказание.
Рискове
Цялата група опиоиди предизвиква странични ефекти. Редовното използване на която и да е от субстанциите, независимо от целта, развива толеранс и нужда от по-висока доза за постигане на същия ефект. Толерансът се развива към цялата група, не само към конкретно приеманата субстанция.
Физическата зависимост е очакван ефект и невинаги означава задължително, че употребяващият е пристрастен.
Опиоиди са непрепоръчителни за лечение при шофьори и хора, работещи с тежки машини. В случай, че се налага употребата на такива лекарства, работата на болния трябва да се преустанови временно, докато трае лечението.
В някои случаи на редовна употреба на опиоиди за облекчаване на болка се получава обратен ефект – при лечението пациентите започват да изпитват още по-силна болка. Това се случва при рязко повишаване на приеманата доза.
Негативните ефекти се изразяват в:
- сънливост;
- спад в телесната температура;
- безразличие;
- потискане на дишане и сърдечна дейност;
- запек;
- понижено либидо;
- главоболие;
- гадене;
- нередовна или липсваща менструация;
- допълнителни рискове от заразяване с различни болести (вкл. ХИВ, хепатит) поради използване на нестерилни средства за инжектиране;
- при комбиниране с други вещества се повишава рискът от предозиране и смърт.
Най-сериозният риск от употребата на опиоиди е свързан с респираторна депресия – затруднено дишане, което води до недостиг на кислород и повишаване на въглеродния диоксид. Респираторната депресия се наблюдава често при еднократна интравенозна употреба от неопитни консуматори, докато при лица, които се лекуват продължително с опиоиди , рискът е по-малък поради толеранса.
Признаци за употреба
Основният признак за употреба са силно свитите зеници.
Сред другите признаци са неоснователни оплаквания, че на човека му е студено, лоша концентрация, нетипична превъзбуденост, забавени реакции, незаинтересованост към заобикалящата среда и хора.
