Тъмната страна на „естественото“ надрусване
Макар, че магическите гъби не могат да се считат за истинска конкуренция за LSD, те омайват своите последователи с подобен ефект. В момента психоактивните гъби се радват на нарастваща популярност. Въпреки значителните рискове, свързани с тяхното потребление, несигурността около дългосрочните негативни ефекти и факта, че те са незаконни в повечето страни, броят на техните „адвокати“ нараства, макар и все още незначително. Фактически общото разпространение[1] на LSD и магически гъби в ЕС е по-малко от 1%.
Съществуват 186 вариации на гъби по света, за които е известно, че притежават халюциногенен ефект. Повечето принадлежат към рода Psilocybe (от латински – „гологлав“). Най-познатата психоактивна гъба е Псилоцибе семиланцеата.
Всички тези гъби имат подобен ефект. Те съдържат две психотропни субстанции: псилоцибин и псилоцин, които са отговорни за психеледичния или халюциногенния ефект.
Псилоцибин сам по себе си не е психоактивен, но след поглъщане в тялото се превръща в психоактивния псилоцин. Той от своя страна е подобен на невротрансмитера серотонин, „хормонът на щастието“, който се произвежда естествено в мозъка. Псилоцина се закача към рецепторите за серотонин в мозъка и да ги активира.
Психоактивни гъби в комбинация с други наркотици:
THC: Може да доведе до дълготрайни психологически смущения
Алкохол, никотин/THC: Увеличава вероятността от гадене, повръщане, проблеми с кръвообращението и загуба на съзнание
Екстази: води до по-интензивен ефект
Ефект
Гъбите обикновено се ядат изсушени. В някои случаи се пушат или преработват в бисквити, мед или шоколад. Също така могат да се консумират и сурови.
Усещане на ефекта от надрусване отнеме до 40 минути след консумация. Докато това се случи, потребителят изпитва потрепване в ръцете и краката, усещане за топлина и започва непредизвикано да се кикоти. Ефектът от надрусването може да продължи до шест часа, като усещанията варират от стимулиращи, подобни на амфетите, до силно халюциногенни, подобни на LSD. Риска от предозиране е голям, дори ако магическите гъби се използват в контролирана среда и ако потребителят е в добро емоционално състояние. Възприемането се изкривява във всички сетивни канали (зрение, звук, мирис, вкус, допир). Ефектите, предизвикани от псилоцибин / псилоцин, са сравними с тези на LSD. Ефектите от гъбите обаче се появяват по-бързо и са по-краткотрайни. Излизането от надрусването („слизането“) също е по-бързо и обикновено е по-малко неприятно.
Силата на ефекта зависи както от самата гъба, така и от настроението на потребителя. Гъбите, като естествен продукт, не са стандартизирани, така че всяка гъба е с различна концентрация на псилоцибин. Това е причината рискът от свръхдоза да е много висок. Вероятно псилоцибинът не причинява физическа или психологическа зависимост. Забелязва се обаче, че при продължителна консумация се появява малка степен на привикване, което кара потребителите да увеличават дозата.
Не съществуват експресни тестове за откриване дали човек е консумирал псилоцибин. Изискват се времеемък и скъп лабораторен анализ за доказване на употреба. Тестове за откриване на псилоцибин не се извършват рутинно при проверки на пътя или подобни ситуации. Ако се подозира употреба, се извършва лабораторен тест.
„Експертите“ сами събират гъбите през есента. Все пак, това води със себе си висок риск от събиране на грешни видове. В най-добрия случай това означава, че ефект няма, тъй като е консумирана безвредна гъба. В най-лошия потребителят може да стигне до сериозно отравяне с гъби.
Законовата ситуация в България и по света
В България вещества съдържащи псилоцибин са класифицирани като високо-рискови според Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (стр. 11).
Притежанието и търгуването с гъби съдържащи псилоцибин в България може да се разглежда като притежание и търгуване с наркотици, което се преследва от закона.
Притежанието на гъбени спори и отглеждането на гъби, съдържащи псилоцибин, също може да доведе до преследване.
В Германия псилоцибин и псилоцин също са в списъка с контролирани субстанции в Закона за наркотиците (BtMG).
В Нидерландия продажбата и притежанието на психоактивни гъби също са извън закона от 2008 год. Въпреки това трюфелите (плодни видове гъби), съдържащи псилоцибин, както и комплекти за отглеждане на гъби могат да се продават и дистрибутират от онлайн магазини.
Магическите гъби са законни в Ямайка и Мексико.
В Съединените щати гъби, съдържащи псилоцибин, са декриминализирани през лятото на 2019 год. в градовете Денвър, Оклахома, Санта Круз и Ан Арбър.
Противоречиви мнения
Гъбите, съдържащи псилоцибин, първо стават популярни след като се появява статия за тях в лайфстайл списание от 1957 год. Превръщат се в дрога за забавление при хипитата, слабо образовани/незавършили, шамани и хора в артистични и интелектуални кръгове. Все пак, скоро след хипи епохата тази мода запада. Едва около 90-те год. магическите гъби изживяват нова популярност. Продажбите в „интелигентни магазини“ нарастват рязко и тенденцията „връщане към природата“ гарантира интерес към биологични вещества. Този път обаче гъбите не изчезват – благодарение на създаването на активни групи по интереси, особено в Интернет.
В момента различни институции изследват степента, до която тези гъби биха могли да се използват като основа за антидепресантни лекарства.
Източници
[1] European Drug Report 2019, Lisbon, page 56 ff.
